Лазаровден е един от първите пролетни празници, с него се възражда природата за нов живот след дългата зима и надеждите на хората за повече красота и цветна хармония в дните им, за плодородие и благополучие. Лазаровден е обичан християнски празник, който винаги e в предпоследната събота преди Великден, непосредствено преди пъстроцветна Цветница или Връбница. На Цветница всеки си носи от храма осветени върбови клонки, като традицията повелява те да бъдат окачени у дома, защото имат предпазваща функция - пазят и него, и обитателите от зли сили.Освен това типичната свежа зеленина символизира пролетното обновление в природата, магическото въздействие срещу дебнещото човека зло в житейското му ежедневие.
Според българските народни вярвания, Лазаровден е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.
На 8 април и тази година, рано сутринта в Сунгурларе прекрасните лазарки от
НЧ „Просвета 1882“ след като поздравиха всички гости и състезатели дошли да вземат участие в 4-тото издание на Крос кънтри „Сунгурларска долина”, спазвайки традицията продължиха с песни и танци да разгласяват из града, че пролетта е дошла. Нагиздени в красиви народни носии, с венчета от върбови клонки и пролетни цветя по главите, от двор на двор, чрез песните си те поднасяха благословията си за здраве, берекет и семейно благополучие за труд и спокоен живот през годината. Лазарките пееха обредни песни за всеки член от семейството - за млади и стари, на девойките за хубост, на момците за храброст. Навсякъде бяха очаквани и желани гости, дарявани с яйца и пари. Радваха се всички, лазарките, че донесоха радост в домовете на стопаните, а стопаните, защото е жива народната традиция.