Музейно дело

Детайли

Категория: Култура

Последно обновена на Понеделник, 29 Януари 2018 11:23

Публикувана на Понеделник, 29 Януари 2018 11:20

Интересна ,ценна и с уникална архитектура, е една от най-забележителните сгради в гр.Сунгурларе Музейната сбирка по „Лозарство и винарство”.

 Разположена в центъра на града, гордост за всички жители и гости , дошли да видят един  божествен и скъпоценен бисер –двукатната къща в котленско –жеравненски стил.

Това е най-голямата възрожденска къща в историята на Сунгурларе  и е построена от богатите братя производители и търговци на вино Иван и Милко Христови през 1882 г. ,прочули Сунгурларе и страната ни още през 1898 г  и получили първият златен медал за бяло българско вино от сорта „ Червен мискет на изложението в Анверс- Белгия . Константин Иричек  през 1884 г е нощувал в тази къща и е дал точни данни за селището.То се е наричало „ Сунгурлар”(вид сокол).Описал го е като селище с 272 къщи ,възхищавал се е от хубавия тютюн ,прекрасно бяло вино и сочни череши.

 Реставрирана през 1984 година от Националният институт за паметници на Културата с финансовата подкрепа на Община Сунгурларе.Мястото, изкопаната изба,която през 2006 год. е превърната в иконна зала, говорят за богатото творчество и ум при изграждането й, който пази и изпълнява традицията за производството на червено вино!

Музейната сбирка по „ Лозарство и винарство”  се състои от:

- приземен етаж, в който се намира иконата зала ,където са изложени  икони от средата на XVIII в. от църквата “Св.Архангел Михаил” с.Костен, в която през 1792-1794 г. е служил Софроний Врачански.

Влизайки в къщата особено силно впечатление прави една от битовите  стаи, където са показани предмети от бита на нашите предци и чеиза на булката.Северната стена на стаята, в която са вградени стенните гардероби,се съхраняват предмети от бита на хората  от времето на възраждането.  Забeлежителното  е това, че в нея са запазени и чудесни съдове за вино, от които някога гостите на къщата са пиели, собствениците са запазили традицията и са посрещали  всеки посетител с чаша от вълшебния еликсир.

На вторият етаж в една от стаите е разположена общинската краеведска библиотека ,където са събрани  архивни фото материали ,отразяващи историята и културата на района, има и малка фото-документална експозиция,разкриваща историята на научно-приложната дейност на Станцията по сортоизпитване на лозата в Сунгурларе .

В чест на 25 - годишнината от обявяването на Сунгурларе за град към музейната сбирка е открит отдел “ Археология ” , показващ ценни експонати от VI - V в. пр.н.е. , открити при археологическите разкопки на тракийската могила край с. Прилеп през 1998 г.Това са монети ,погребални дарове и керамични съдове датиращи от средата на 4 век. пр. н.,всички  са свързани с винарството .

В последната стая  чрез снимков материал се проследява ролята на лозаро-винарските кооперации в долината .Първата кооперация ,която носи името „ Бъдъщност „ е основана през 1901-главен инициатор за основаването е Димитър Коларов-който е учителствал в Сунгурларе.След обединяването на кооперациите от Сунгурларе ,Грозден и Славянци от 1937-1942 г в района действа мощния лозаро-винарски съюз „ Сунгурларски мискет”.Благодарение на кооперация” Сунгурласки мискет” през 1943 г селището е електрифицирано.

В двора на къщата, под навес-лапидариум  са подредени експонати свързани с отглеждането на лозята и производство на вино-на населението в региона датиращи от XIX век.

Не трябва да забравяме, че винопроизводството е тайната на този град. Този чудесен елексир от векове се смята за вълшебството на Сунгурларе.

Село Подвис има богати народни традиции запазени до сега.
Всичко събрано и изработено от сръчните ръце на подвисци е изложено в музейната сбирка на читалището- предмети  от бита, дрехи и носии, албуми, песни, описания на обичаи, спомени, реферати, доклади,  етнографски издания и др.
Музейната сбирка буди интерес от всички. Тук са събрани спомените на по-възрастните, любопитството и интереса на младите.