В Сунгурларе се проведе 49-то Мегданско увеселение "Долината на лозите пее и танцува"

 

  В 49-то Мегданско увеселение "Долината на лозите пее и танцува"  взеха участие 20 самодейни колектива и над 10 индивидуални групи. Всички 250 самодейци бяха облечени в автентични национални костюми.

  Кметът д-р Георги Кенов поздрави талантите в традиционното събитие.

  Най-малкият участник е Радостин Станчев на 5 години. Една малка, но даровита участничка едва на 8 години - Тиянна Димова, зарадва публиката с прекрасния си глас.

  Най-възрастният участник беше на 86 години от село Подвис - Неделя Желязкова.

  За вкусното настроение се погрижи невероятният майстор Ути Бъчваров, който изненада сунгурларци с ароматни изкушения.

  "Щастлив съм да ви приветствам с Добре дошли на мегданското увеселение. Празник с 49 годишна история, която ни връща назад във времето и напомня, че традициите в Община Сунгурларе са съхранени, и това ни прави много горди, че докато ви има вас самодейците и родолюбците, българският дух ще бъде неугасващ! Приветствам вашето желание да представите традициите - танците и песните от вашите населени места.
Нека не забравяме, че празникът събира хора с богати сърца и таланти, истински българи, които не жалят време и поддържат духа и българските традиции. Честит празник!" каза кметът д-р Кенов.

  На финала участниците получиха грамоти и плакети.

  Местността „Ичмята“ събира гости и жители на Община Сунгурларе, които в съботния ден се наслаждават на българската атмосфера.

  Участниците са от Сунгурларе, Завет, Прилеп, Подвис, Лозарево, Черница, Съединение, Славянци, Чубра, Везенково, Садово, клубове на пенсионера и ЦПРЛ – ОДК. Гости на празника са мъжката певческа група при НЧ “Пробуда 1906“ гр. Кермен. С подкрепата на НЧ "Просвета 1882" - Сунгурларе.

  Началото на мегданското увеселение е поставено през 1972 година в Сунгурларе.

  Магията на автентичния български народен фолклор на песни, танци и обичаи завладяха Ичмята, където в древни времена е съществувало старото тракийско селище Юртлук. Едно предание ни отвежда тук на Ичмята до серливия извор, където всяка година от незапомнени времена в петък след Великден са ставали големи тържества наречени сборове и се е вярвало, че на този ден водата става лечебна и всеки, който се измие ще оздравее.