КОЛЕДА В ПОДВИС

  Тази година Подвис ще има една по-различна бъдни вечер. Живеем в трудни времена както за световното, така и за българското общество. Коледните празници ще преминат в социална изолация и за всички нас в Община Сунгурларе.

  Да си спомним и разкажем на хората за нашите традиции: Подвиска Коледа!

  Много черти от своят бит и душевност хората от Подвис разкриват и в начина си и в умението си да празнуват. Да вземем коледуването, или коладването, както се нарича в Подвис. Това е бил празник преди всичко на момците, на ергенската младост.

  Подготовката за коледуването започвала твърде от рано – повече от месец напред се сформирали коледарски групи, които в Подвис се наричат куди. Участието в коледуването означавало, че момчето вече се е заергенило, че вече е готово дори и за женитба. В кудата обикновено се събирали ергени от една възраст и свързани помежду си с приятелство. Броят на коледарите в кудата бил строго определен – 5 – от които един, обикновено най-авторитетният се избира за станник (главатар). Станникът не пеел. Той само носел бъклицата с вино, окичена с босилек и черпел с нея стопаните на къщата. Към кудата още се причислявал „благославника“. Към всяка куда обезателно ходели и по трима-четирима юноши, наричани шеговито котки. Те били нещо като коледари ученици – слушали, наблюдавали и учели.

  Още с образуването на кудата, коледарите започвали да се събират по домовете, да репетират и изучават нови песни. Това било така нареченото „сглашяване“, което означавало уединяване на начините на пеене, хармонизиране на гласове и текстове на песните. Тук не минавало без помощта на по-възрастни братя или бащи, които някога са участвали в коледуването.

  Колкото повече наближавала Коледа, толкова по-голямо ставало напрежението в семейството на коледаря за неговото облекло. Това било грижа на майката и по-големите сестри. Коледарите се обличали с най-хубави, пъстри калци, с нови и хубави кастарени ризи и с най-красивите елеци, пояси.

  Типичен за коледарското облекло бил накиченият астраган-калпак, с пера (изкуствени цветя), разни треперушки. Накитът не е заемал цялата периферия на калпака, а само лявата му половина. Неговото кичене се превръщало в истински ритуал и в нередки случаи се извършвало и от любимата на коледаря.

  В накитите на коледаря влизали още дълги гердани от разноцветни дребни сенци, които се премятали по няколко през двете рамена, така че на гърдите да се образува нещо като буквата „Х“. На червения пояс отпред, коледарското облекло изисквало непременно да има спуснат триъгълен тестемел (кърпа), богато украсен с разноцветни дантели, мъниста и пулове. Самото обличане на коледарите представлявало истински ритуал и се извършвало от по-опитни братя, сестри или други роднини и близки.

  Всяка куда коледари си „хващала“ своя музика. Тя обикновено се състояла от гайда и тъпан или цигулка (гайда) и тъпан. Свирачите придружавали коледарите от започване на коледуването до голямото коледарско хоро на мегдана. Така в нощта на коледуването 8-те или 10-те куди, докато се събирали, цялото село свирили музика от гайди, цигулки, кавали, тъпани и коледарски песни, които коледарите пеели и по улиците.

  Коледарският кравай се месил от най-хубаво и чисто, само пшенично брашно. Трябвало да бъде много добре изпечен и с зачервена външност. Така, че от него със сигурност можело да се съди за умението и вкуса, или казано по подвиски – за скопоса на всяка жена или мома.

  Коледуването започвало обикновено около полунощ. Не се влизало само в домовете, в които има траур. Всяка куда била свободна да влиза, в който дом си пожелае. И все пак коледарите предпочитали да влизат преди всичко там, където имало моми. Случвало се е в моминските домове да се срещат и няколко куди. Тогава, докато едната коледува, другата играела на улицата или в двора хоро и чакали своя ред.

  В подбора на коледарските песни коледарите се ръководели главно от това какви хора живеят в семейството и с какво се занимават.

  Във всяка къща се приготвяла стая за посрещане на коледарите, места за сядане с нови възглавници. Коледарите пеели само седнали, двама по двама. Задължителен край на песента завършвала – „наздраве ти малка моме“ или „добър юнак“.  След почерпката, благодарностите и похвалите на домакините коледарите шумно напускали дома, съпроводени от свирачите си. През това време домакинята или момата, ако имало мома, подавала благословения коледен кравай, той го вземал и започвал дългата си благословия. Не е било съвсем лесно да бъдеш „благославник“, трябвало е да се знае наизуст дългата подвиска коледарска благославница.

  Когато почнело да съмва, всички куди със свирачите се отправяли към мегдана. През това време мегданът започвал да се огражда с плътна верига от жителите на селото. Когато всички куди се събирали, започвало голямото коледарско хоро.

  Автор: Желязко Кьосев – книга „Подвис“, Издателска къща „Иван Вазов“.